Рестарт за българското овощарство

21. January 2020.

Количественият растеж в сектора има нужда от качествен скок

Стилиян Гребеничарски, ИнтелиАгро

 

*Материалът е публикуван във в. "Български фермер" в броя от 20.01.2020 г.

 

Стимулирани от възможностите за финансиране по ПРСР и търсенето на алтернативни ниши с по-висока доходност, площите с овошки в България нараснаха с близо една трета между 2015-а и 2019-а година (Фигура 1). Първенец по ръст са сливите, чиито площи се увеличиха с близо 60%, с което станаха и най-разпространеният овощен вид в страната. Стопаните заложиха и на друг вид с традиции у нас – черешите. Размерът на градините с тях порасна с около една трета (с 2740 ха) за четири години. Двуцифрен ръст (26%) на площите се отчита и при кайсиите и вишните, но общият размер на насажденията с тях остава далеч назад. Впечатляващо увеличение има при крушите – с 45%, но от много ниска база. На този фон площите с ябълки и праскови остават относително стабилни. Тези данни могат да заредят с оптимизъм наблюдателя, че секторът бързо се възстановява от летаргията си и бъдещото му изглежда повече розово, отколкото сиво. Доколко, обаче, този растеж е устойчив?

Източник: ДФЗ, заявени за подпомагане площи

Площите с овошки растат, но какво от това?

За съжаление, ръстът в площите е подвеждащ и не бива да се ползва за успокоение или илюзии. Зад грима на тези данни продължават да прозират дълбоки структурни недостатъци, които ще попречат младите овошки да родят задоволителни за производителите печалби.

Засадените в началото на „бума“ градини би трябвало вече да имат своята продукция, а собствениците им да търсят по-добра реализация. Вглеждайки се в данните за износа на пресни плодове, обаче, става ясно, че в общия случай продажбите не са зад граница. Не се забелязва отчетлива тенденция на ръст в износа при нито един от водещите овощни видове (самотен светъл лъч са увеличените обеми при черешите през 2019 г.), а изнесените количества си остават символични на фона на вътрешното производство. България не успява да задоволи повече от 0,5% от общото търсене за внос на пресни плодове (без да броим цитрусите) в страните-членки на ЕС. Дори при черешите – емблемата на българското овощарство, делът на родната продукция не успява да надхвърли 1%. В допълнение, около половината от износа ни отива за страни като Румъния, Беларус, Молдова и Сърбия, където цените са в пъти по-ниски от пазарите на Западна и Централна Европа. Така българските овощари, 12 години след членството в ЕС, все още не могат да се възползват от най-голямото му преимущество – достъпът до един от най-платежоспособните пазари в света.

Дори новосъздадените градини рядко имат конкурентоспособна на външните пазари продукция. По този начин се наводнява и без това наситения вътрешен пазар, където продукцията отива предимно за преработка и в крайна сметка изкупните цени за производителите остават ниски.

Къде се къса нишката?

Макар и нови, мнозина от градините, създадени през последните години, са морално остарели още с появата си – стари сортове, посадъчен материал с неясен произход и качество, неподходящи подложки, ниска гъстота, грешни формировки и резитби, липса на конструкции, защитни съоръжения и планиране на следберитбената обработка. Всичко това обрича инвестициите още от самото им планиране и засаждане. До голяма степен принос за това има устройството на мерките за инвестиции по ПРСР. С ниските си лимити за финансиране на посадъчен материал и конструкции, те стимулираха стопаните просто да усвоят предлаганите им пари, избирайки възможно най-евтините опции. Не е изненада, че те се оказват и най-нискокачествените.

Източник: МЗХГ - „Структура на овощните видове в България, 2017г.“

По данни на МЗХГ, над половината от насажденията с череши в България са с гъстота до 50 дръвчета/дка, което практически ги причислява към хоби овощарството. Трябва да отбележим, че дори статистическата класификация е загубила своята актуалност преди десетилетия. Публикуваните данни не посочват по-голяма разбивка (например над 80, над 120), а 50 бройки отдавна не е показател за каквато и да е интензивност. Още по-притеснително е, че 40% от новосъздадените черешови градини (тези до 4-годишна възраст към 2017 г.) са с до 50 дръвчета/дка. При сливите, една трета от общите площи са с до 50 дръвчета/дка и отново цели 28% от младите градини са в тази категория. Най-обезкуражаващо изглежда ситуацията при кайсиите – 92% от общите площи са с по-малко от 60 броя на дка. Над една трета е този дял при прасковите. Сравнително по-добра е картината при ябълките – близо една пета от общите насаждения са с гъстота над 160 броя/дка, от които в страната към 2017 г. е имало 430 дка с над 320 броя/дка. 28% от младите градини пък са с над 160 дръвчета/дка. Около една десета и от новите, и от общите площи с круши пък са с над 160 дръвчета/дка.

Една от най-сериозните бариери пред износа на българското овощарство е изключително остарялата сортова структура. Дори новите градини масово се създават със сортове, които са били „нови“ преди две-три десетилетия. Имайки предвид времето, необходимо за разработването на един сорт, то те отразяват потребителските предпочитания и технологиите за отглеждане през 70-те и 80-те години на миналия век.

Данните на МЗХГ (2017 г.) показват, че две трети площите с череши в България са с Ван (33%), Бинг (16%), Бигаро бюрла, Козерска и Българска хрущялка (други сортове изобщо не са упоменати в извадката). Единственият пазар за тази продукция е България (основно преработка) и при късмет, но все по-рядко – Румъния. Тя не отговаря на спецификацията, търсена от търговците в Западна и Централна Европа, чиито цени остават блян за производителите. Създаването на градина с например Kordia и Regina се възприема като висок клас, а всъщност двата сорта са от началото на 90-те години и постепенно са измествани от европейския пазар.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Черешата, която Европа търси: Sweet Saretta

·        Добиви: ранно навлизане, високи и постоянни добиви

·        Цъфтеж: 1-2 дни след Burlat, самоопрашващ се

·        Реколта: средно късен - 23 дни след Burlat

·        Размер: преобладаващ 30-32 мм, но част от реколтата може да надвиши

·        Плодове: симетрично сърцевидни, твърдо месо, сочни, ароматни, сладки и много вкусни, средно дълга дръжка

·        Цвят: бляскаво тъмно червени (CTIFL 5 в пълна зрялост)

·       Издръжливост: могат да престоят 8 дни на дървото в пълна зрялост без нарушение в качеството. Подходящи за обработки със сортировъчно оборудване. Отлични транспортни качества и дълъг живот в студен склад.

·        Основен недостатък: податливи на напукване - препоръчва се използването на защита против дъжд

Серията Sweet е разработена специално за премиум пазара за прясна консумация в Европа и Близкия изток от Университета на Болоня. Плодове съчетават много високи технически и транспортни характеристики с отлични вкусови качества и търговски вид. Различните сортове от нея покриват целия активен пазарен прозорец – от втората половина на май до края на юли.

По време на InteliFresh 2020 ще можете да се срещнете с два разсадника-доставчици на дръвчета от линията Sweet – Salvi и Top Plant.

 

75% от сливовите площи са със сорта Стенлей – получен в началото на XX-и век и внедрен в България през 60-те години, чиято продукция отива предимно за преработка. Няма статистика колко изобщо са насажденията с актуални сортове, разработени специално за пазара за прясна консумация. Макар да има обективни спънки за разпространението им, свързани с условията за отглеждане в страната, не допускаме, че сред разнообразната почвено-климатична картина няма райони, подходящи за сортове, търсени от потребителите в Западна Европа. Знаем и за отделни производители, които успешно ги отглеждат и реализират на цени значително над масовата продукция.

При ябълките преобладават отдавна и добре познати в Европа сортове. Това, което диктува пазарните тенденции през последните години, обаче, почти липсва – т.н. клубни сортове. От  появата си Pink Lady постепенно спечели сърцата и портфейлите на потребители на премиум пазарите, като при много от дистрибуторите сортът вече надвишава половината от продадените ябълки. От една страна разпространението на тези сортове в България се ограничава от по-големите разходи за посадъчен материал, но от друга - лошата репутация и примерите за некоректни производители могат да затворят вратите към клуба.

Въпреки бурното създаване на овощни градини, темпото не е достатъчно и старата възрастова структура продължава да е сериозна пречка пред сектора. Значителна част от насажденията са преминали пика на своята продуктивност, а често и точката, след която не са в състояние да генерират доход (виж Фигура 3). В допълнение, старите градини създават и оперативни затруднения – ограничени механизирани обработки и по-трудно и скъпо бране. Този дял варира между отделните овощни видове, като е най-висок при черешите, сливите, ябълките и вишните, а най-нисък – при прасковите и нектарините.

Източник: МЗХГ - „Структура на овощните видове в България, 2017г.“

Рестартът – неизбежен

Положителният импулс в сектора очевидно не е достатъчен, за да сложи България трайно на световната карта за търговия на плодове. Необходимо е коренно преосмисляне на инвестициите в сектора и промяна на акцента им от размера на площите към качеството на насажденията. Крайно време е българското овощарство да се раздели със схващането, че щом сме произвели нещо, каквото и да е то, то някой задължително трябва да го купи и то на цената, която пожелаем, а друг да ни покрие неефективните разходи.

В условията на ограничен и наситен вътрешен пазар, пътят към растежа и печалбите в бранша преминава през пазарите в Западна Европа (а защо не и в Близкия изток и Югоизточна Азия). А те могат да дадат много, но и изискват много. Нашите наблюдения показват, че има и то никак не малко търсене за качествена българска продукция – от адекватни сортове, сертифицирана по международни стандарти, заготвена и опакована според последните тенденции, с обеми и регулярни доставки. При цени често в пъти над масовата продукция на вътрешния пазар. Предлагане обаче почти няма.

Освен преимущество при намирането на добър пазар и цена, модерната овощна градина носи редица оперативни ползи. Интензивното насаждение има по-висока производителност от единица площ - особено важно за овощарите, които не могат да разчитат на мащаба. То благоприятства логистиката на градината и по-ефективното използване на ресурсите – вода, торове, препарати, материали и т.н. Насажденията с по-висока гъстота и по-нисък прираст улесняват механизираните обработки, което допълнително понижава разходите.

Интензифицирането на сектора има връзка и с основния проблем и фактор за конкурентоспособност днес и в бъдеще, в България и света – работната ръка. Значително по-скъпата качествена продукция за прясна консумация означава и възможност за по-високи възнаграждения за берачите, а оттам намаляване на текучеството им и повишаване качеството на процеса. В допълнение, интензивните градини правят брането по-лесно и бързо, което е особено важно при плодове с къс период на зрялост върху дървото и бърза верига на доставки.

Към очевидните ползи се добавят и редица предпоставки, които говорят, че моментът за качествен скок в българското овощарство вече е настъпил. Високият дял на застарели градини, които следва да бъдат подменени, както и продължаващият интерес от напълно нови инвеститори показват, че темпото на създаване на насаждения ще се запази или дори увеличи. Тези нови градини имат шанса да не повтарят допусканите досега грешки, което ще им даде напълно различни перспективи.

Решенията, взимани днес, до голяма степен ще определят бъдещето на бранша в следващите десетилетия. Но откъде да започнем?

Правилните сортове – първа крачка към успешните продажби

Потребителите са все по-взискателни - спрямо вкус, цвят, аромат, твърдост на плода и т.н., а и предпочитанията им се променят все по-често. За щастие, на пазара има стотици сортове, които са в състояние да задоволят всеки каприз. Митът за избора между търговски вид и вкус остава в миналото – днес можем да имаме всичко в един плод.  

Правилният избор на сортове е важен колкото от гледната точка на потребителя, толкова и от тази на производителя. Съвременните сортове се развиват, за да отговорят все по-добре на определени почвено-климатични условия. Те са често решение за предизвикателства пред овощаря – болести, вредители, дъждове, студ и т.н. Така изборът на сорт се превръща във важна част от управлението на риска и разходите. Разработването на сортовете играе роля и за по-голямата свобода при определяне на пазарния прозорец. Една сортова линия може да покрие максималния производствен период, давайки конкурентно предимство при работата с търговците. Малък производител пък може да таргетира специфични две седмици, в които счита, че ще получи по-добра цена и да концентрира обема си.

Предвид дългосрочния характер на инвестицията и почти невъзможното поправяне на грешки, особено важно е в основата ѝ да е разчитането на пазарното търсене. Използването на нови сортове безспорно изисква по-големи вложения, но това определено е едно от последните неща, от които следва да се пести. В противен случай пазарът ще е пестелив към нас през целия живот на градината.

Два топ разсадника от Италия на InteliFresh 2020

Днес имаме шанс да се възползваме от резултатите на десетилетия научна и развойна дейност във водещи световни овощарски центрове. Осъзнавайки нуждата от know-how и първокласен посадъчен материал за рестарта на българското овощарство, InteliFresh 2020 – форумът за производство и продажби на плодове и зеленчуци, ще доведе в България специалисти от два от най-големите италиански овощни разсадника – Salvi и TopPlant. Те произвеждат и изнасят ежегодно милиони бройки череши, сливи, праскови, кайсии, ябълки, круши и ягоди. Участват в тестването и внедряването на най-новите достижения в селекцията на водещи университети и научни звена. От тях ще научите кои са сортовете, които превземат пазарите по света, както и какви са тенденциите в технологиите за производство на посадъчен материал и създаване и грижи за овощните градини.